Sans changement: Иван Костов не се е променил. Той все така е в числата и все така презира хората
От профила във Facebook на Георги Даскалов, публицист
Иван Костов 2019. Sans changement. Нищо не се е трансформирало
(отпреди 5 години)
Купих си книгата на Иван Костов. „ Свидетелства за прехода “. 22 лв. с меки корици. Вече нямаше с твърди, 27 лв.. Питах момичето в книжарницата по какъв начин се продава, то се усмихна изтощено и рече – свършиха твърдите корици.
Спомних си Люба Русева преди време разказваше по какъв начин покупката на книга на Георги Първанов (15 лева.) се оказала добра инвестиция. Вика – разборът роди десетки публикации, всичко е платено и надплатено.
Не съм подобен случай. Не съм изкарал пари от Костов когато беше на власт, камо ли в този момент.
Всъщност имам, само че от по-късния интервал. Бях основен редактор на „ Демокрация “ по време на президентските избори 2006. Неделчо Беронов. Костов в битността си на водач на ДСБ го номинира, Съюз на демократичните сили трябваше да поддържа. Нямаше избор.
Съответно вестникът, в случай че и да се управляваше от частни акционери, а не от Съюз на демократичните сили – също. И правехме нещо, господин Беронов персонално на мен ми беше доста приветлив. Знаех, че е неизбираем. Даже, че не може да иде на втори тур. Писал съм още тогава, има диря.
Та тогава издателите викат – Жоро, ние даваме пари, и желаеме Съюз на демократичните сили и общият претендент да съумеят, само че те си заплащат по другите медии. Искай и ти, въпреки да няма случай да е дал.
Дигнах се и отидох на „ Балша “, където беше щабът на претендента. Бяха Васил Гарнизов, Албена Ивайлова, Бог да я елементарни, Румяна Коларова и още няколко души. Почти не ми обърнаха внимание, а най-после Румяна Коларова рече – Жоро, излез, че имаме да се приказваме значими работи. Не се стърпях и отговорих – какви – че до изборите има една седмица, нашият претендент изостава с 300 000 гласа от Волен и няма по какъв начин да ги навакса.
И си потеглих.
Гарнизов ме настигна да се извинява.
Но въпреки всичко заплатиха. 1 100 лв.. Издателите рекоха – за първи път в историята.
А го познаваха.
Да кажа въпреки всичко за книгата.
Почти 450 страници, обстоятелствата са общоизвестни.
Интерпретацията е обособена работа, имам какво да кажа, само че по-нататък.
При претенцията, която господин Костов има, би трябвало да е по-прецизен във връзка с изрече.
Например. „ В 2018 похарчихме US$ пет пъти повече - над US$ 25 милиарда И се намират хора да настояват, че в този момент България е по-бедна “ – на стр. 62.
На стр. 91 написа – „ В 2018 страната ще похарчи US$ пет пъти повече - над US$ 25 милиарда И се намират хора да настояват, че в този момент България е по-бедна ".
Има и още такива повторения, наслагвания, недоглеждания, поток.
Дребни работи. Показателни.
Съдържателното:
1. Костов е приключил ужасно доста работа, само че обществото не е било готово да одобри, тъй като е комунизирано.
Ако е чел Захарий Стоянов, „ Записките “, оттова щеше да види, че и през 1876 българите не са горещо желали да се освободят от османците. Но са се намерили хора, създали по този начин, че Освобождението да е безспорна полезност. И са ги повели. Същото се отнася и за Стамболов и Русия, може да се види при Симеон Радев.
2. „ Напълно невежи в общественото ръководство и в макроикономиката – публицисти, философи, патонатоми и политици без какъвто и да е единствено житейски опит, ни упрекваха в безучастие, вреди и несръчност “ – стр.123.
Удивително изречение, стилистично неиздържано.
Съдържателно – това е демокрацията. Когато управляваш в народна власт, всяка рецензия – на публицисти, философи, патоанатоми, говедари, риболовци, овчари – и, несъмнено, на опозиционни политици – е законна. Просто би трябвало да убедиш хората, че си прав. Лесно е – в случай че не животът им да стане по-добър незабавно, да повярват, че ще стане скоро.
3. „ Желанието на Петър Стоянов и на Георги Първанов е да покажат, че те са преоделели най-голямата политическа заплаха ".
Не било правилно. Тази заплаха са я преодолелели Иван Костов и Николай Добрев – „ Николай Добрев няма по какъв начин да получи заслужената политическа оценка на своята роля, тъй като не я е търсил "... (стр.248).
И още -.. ".Петър Стоянов. Предполагам, че е желал да успокои хората...Но методът, по който го направи, докара до неприятни последствия...Изгубих от погледа си новоизбрания президент... " (стр.245-247).
Да кажеш, че Николай Добрев е приключил работата и да туриш на едно равнище Петър Стоянов и Георги Първанов – какво има да се разяснява.
И този човек, Иван Костов, твърди, че демократите се провалили при образуването на партии, тъй като се мразели между тях.
Не.
Не се мразехме. Ние бяхме там, 2 милиона и бяхме зад вас, до вас.
Тази книга заслужава по-дълбок разбор.
Няма да ми стигне мястото, оставям нещо и за нататък, най-вече фактологично.
Видно - Иван Костов не се е трансформирал. Той все по този начин е в числата и все по този начин презира хората.
" Сон Шон Жмо “. Sans changement.
Разбира се, свърши доста работа.
И пропиля цялата сила.
Което е основното.
За другото – прочетете книгата.
Иван Костов 2019. Sans changement. Нищо не се е трансформирало
(отпреди 5 години)
Купих си книгата на Иван Костов. „ Свидетелства за прехода “. 22 лв. с меки корици. Вече нямаше с твърди, 27 лв.. Питах момичето в книжарницата по какъв начин се продава, то се усмихна изтощено и рече – свършиха твърдите корици.
Спомних си Люба Русева преди време разказваше по какъв начин покупката на книга на Георги Първанов (15 лева.) се оказала добра инвестиция. Вика – разборът роди десетки публикации, всичко е платено и надплатено.
Не съм подобен случай. Не съм изкарал пари от Костов когато беше на власт, камо ли в този момент.
Всъщност имам, само че от по-късния интервал. Бях основен редактор на „ Демокрация “ по време на президентските избори 2006. Неделчо Беронов. Костов в битността си на водач на ДСБ го номинира, Съюз на демократичните сили трябваше да поддържа. Нямаше избор.
Съответно вестникът, в случай че и да се управляваше от частни акционери, а не от Съюз на демократичните сили – също. И правехме нещо, господин Беронов персонално на мен ми беше доста приветлив. Знаех, че е неизбираем. Даже, че не може да иде на втори тур. Писал съм още тогава, има диря.
Та тогава издателите викат – Жоро, ние даваме пари, и желаеме Съюз на демократичните сили и общият претендент да съумеят, само че те си заплащат по другите медии. Искай и ти, въпреки да няма случай да е дал.
Дигнах се и отидох на „ Балша “, където беше щабът на претендента. Бяха Васил Гарнизов, Албена Ивайлова, Бог да я елементарни, Румяна Коларова и още няколко души. Почти не ми обърнаха внимание, а най-после Румяна Коларова рече – Жоро, излез, че имаме да се приказваме значими работи. Не се стърпях и отговорих – какви – че до изборите има една седмица, нашият претендент изостава с 300 000 гласа от Волен и няма по какъв начин да ги навакса.
И си потеглих.
Гарнизов ме настигна да се извинява.
Но въпреки всичко заплатиха. 1 100 лв.. Издателите рекоха – за първи път в историята.
А го познаваха.
Да кажа въпреки всичко за книгата.
Почти 450 страници, обстоятелствата са общоизвестни.
Интерпретацията е обособена работа, имам какво да кажа, само че по-нататък.
При претенцията, която господин Костов има, би трябвало да е по-прецизен във връзка с изрече.
Например. „ В 2018 похарчихме US$ пет пъти повече - над US$ 25 милиарда И се намират хора да настояват, че в този момент България е по-бедна “ – на стр. 62.
На стр. 91 написа – „ В 2018 страната ще похарчи US$ пет пъти повече - над US$ 25 милиарда И се намират хора да настояват, че в този момент България е по-бедна ".
Има и още такива повторения, наслагвания, недоглеждания, поток.
Дребни работи. Показателни.
Съдържателното:
1. Костов е приключил ужасно доста работа, само че обществото не е било готово да одобри, тъй като е комунизирано.
Ако е чел Захарий Стоянов, „ Записките “, оттова щеше да види, че и през 1876 българите не са горещо желали да се освободят от османците. Но са се намерили хора, създали по този начин, че Освобождението да е безспорна полезност. И са ги повели. Същото се отнася и за Стамболов и Русия, може да се види при Симеон Радев.
2. „ Напълно невежи в общественото ръководство и в макроикономиката – публицисти, философи, патонатоми и политици без какъвто и да е единствено житейски опит, ни упрекваха в безучастие, вреди и несръчност “ – стр.123.
Удивително изречение, стилистично неиздържано.
Съдържателно – това е демокрацията. Когато управляваш в народна власт, всяка рецензия – на публицисти, философи, патоанатоми, говедари, риболовци, овчари – и, несъмнено, на опозиционни политици – е законна. Просто би трябвало да убедиш хората, че си прав. Лесно е – в случай че не животът им да стане по-добър незабавно, да повярват, че ще стане скоро.
3. „ Желанието на Петър Стоянов и на Георги Първанов е да покажат, че те са преоделели най-голямата политическа заплаха ".
Не било правилно. Тази заплаха са я преодолелели Иван Костов и Николай Добрев – „ Николай Добрев няма по какъв начин да получи заслужената политическа оценка на своята роля, тъй като не я е търсил "... (стр.248).
И още -.. ".Петър Стоянов. Предполагам, че е желал да успокои хората...Но методът, по който го направи, докара до неприятни последствия...Изгубих от погледа си новоизбрания президент... " (стр.245-247).
Да кажеш, че Николай Добрев е приключил работата и да туриш на едно равнище Петър Стоянов и Георги Първанов – какво има да се разяснява.
И този човек, Иван Костов, твърди, че демократите се провалили при образуването на партии, тъй като се мразели между тях.
Не.
Не се мразехме. Ние бяхме там, 2 милиона и бяхме зад вас, до вас.
Тази книга заслужава по-дълбок разбор.
Няма да ми стигне мястото, оставям нещо и за нататък, най-вече фактологично.
Видно - Иван Костов не се е трансформирал. Той все по този начин е в числата и все по този начин презира хората.
" Сон Шон Жмо “. Sans changement.
Разбира се, свърши доста работа.
И пропиля цялата сила.
Което е основното.
За другото – прочетете книгата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ